ИСТИНАТА ЗА ЛЕВСКИ

      Залавянето на Левски. Защо не спасиха Левски? Жените в живота на Левски. По  тези и много други истини за Апостола се опитаха да дискутират ученици, родители и учители в открития урок по История и цивилизация. Той се проведе на 13.12.2018 г. в СУ „Гео Милев”, като инициатива по проект „Училище за родители – ефективен партньорски модел”. Една от неговите цели, по която работят много учители е приобщаване на родителите към образователния процес.
     Часът започна с встъпителните думи на младия преподавател по история цивилизация -  г-н Мирослав Чеков: „ Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За всеки друг наш герой се намират изследователи, които откриват противоречията, бурните страсти, човешките слабости. Апостолът на свободата е единствената чиста, неопетнена личност, жертваща се докрай и отричаща себе си в името на една идеалистична идея. Последва откъс от филма „Черната легенда”. След което Станислав Стефанов, родител на ученик от седми в клас предложи информация около залавянето на Дякона и последвалите събития: „След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, друга – че е предаден от поп Кръстю, трета – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч. Всички тези красиви измислици тръгват веднага след Освобождението от спомени на хора, посветени на революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски. И както в голяма част от мемоарите дори и днес, то целта е да изтъкнат собствената си жертвоготовност за това как са били посветени във всички дела и как са били готови да проявят безпримерно геройство, но все нещо в последния момент осуетявало намеренията им. А истината е, че след залавянето му Левски едва ли е можел да бъде спасен. Присъстващите оживено дискутираха  - Какво всъщност се случва в последните дни на Апостола? Предаден ли е Левски и от кого? Правени ли са опити и от кого за неговото особождение? Но каквото и да се каже остават обаяннието на една светла личност в българската история и вдъхновените му думи: „ ......за да се освободи България, народът не трябва да чака помощ от вън, а „да се облегне на своите мощни плещи и крака, да грабне оръжието и да извоюва своето освобождение и своята независимост…“ Така го описва Иван Андонов, присъствал на тайна сбирка, и допълва, че изричайки тези думи „от тих и хладнокръвен човек, Левски се обърна на разярен лъв.“
        Много са тайните и загадките около най-чистия български образ. Една от тях е - имало ли е жени до Апостола и какви са били отношенията им?  С тези думи започна изказването си г-жа Банова, майка на ученичка от XII „б” клас.
        Гина Кунева - жена с твърд характер, която въпреки несгодите, се опитва да даде най-доброто образование на децата си. Свидетел е на смъртта на четири от тях. Гина съзнава риска и опасността от пътя, който поема синът й Васил. Дали се е страхувала и го е упреквала за живота, който води, сведения няма. Но винаги твърдо застава зад него и го брани с всички сили. Именно на майка си на Великден 1864 г. Васил предава отрязаните си коси с молба да ги пази и когато научи за смъртта му да ги опее и погребе според християнския обичай.Тя е подлагана на разпити за дейността на сина си, но винаги твърдо мълчи. Хрониките свидетелстват, че когато й съобщават за смъртта на сина й, тя изрича думите: “Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре”.  Важна част от живота на Апостола заема сестра му Яна. Тя подкрепя всички негови начинания и неведнъж рискува живота си, за да го спаси. Съратничките в делото му - Васил Левски бил красив, добър, скромен и много сладкодумен. Обаянието му лесно привлича представителките на нежния пол, които той въвлича в делото си. Немалко са жените, които го укриват и подкрепят по пътя към неговота Голгота. Историята помни имената на две дами, заразени от смелостта му. Неда Цветкова и Величка Хашнова, които посвещават живота си на великото народно освободително дело. И двете дочакват Освобождението и разказват спомените си за неуловимия Апостол на свободата.
       Има ли е Левски любима? Последваха изказвания от ученици. Те споделиха, че според Захари Стоянов интимните трепети били напълно чужди на Апостола, „погледът му не е блуждаел по некоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима изгора”. Левски е изцяло и всеотдайно отдаден на народното дело, жертва напълно себе си, личните си нужди, желания. Според изследователите на личността му, той не само не създава семейство, но няма интимна връзка с жена през целия си живот. Въпреки това има няколко жени, които докосват сърцето му и изиграват немалка, макар и само „платонична” роля в живота на младия революционер. Това са Девойката Йова от с. Войнягово и Карловската монахиня Ана Бояджиева. И все пак: Дали в сърцето на Апостола е имало място за девойка? – това едва ли някога ще се разбере със сигурност.
       В края на часа г-н Чеков завърши с думите: „Много са истините за Левски и ние никога няма да научим всички. Но прозренията на Апостола издържаха не само изпитанията на толкова години, те са наш национален опит и традиция. Безпределната му вяра в свободата – свобода лична, свобода национална и общочовешка, както и борбата му за равноправие на гражданина – независимо от етнос, националност, раса и религия, ще останат не само велико завоевание лично на Апостола, на неговите другари и съратници, но и на политическата зрялост на българската нация.  Те отново могат да бъдат и завет, но и знаме на всяко ново българско поколение. 
       Да, Левски принадлежи не само на историята! Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България!

,