„Моето училище ми е приятел“ - това е темата на есе, което писаха осмокласниците от Средно училище „Гео Милев“ в час по литература, по повод  40-годишнината на училището.
        Всеки от тях споделя своите мисли, как и защо училището влиза в неговото сърце. Учениците разсъждават на тема приятелство и споделят какво най-много ценят в приятелите.
       „Най-хубавото нещо на света са приятелите“, а когато влизаш в училище те са там- учителите, които те подкрепят и съученици, на които имаш доверие. И постепенно осъзнаваш, че си „дълбоко емоционално свързан“ с училището.
       Училището е като истински приятел- „подкрепя те, дори когато сам не вярваш на себе си“, радва се когато ти си щастлив, помага ти и те учи на „постоянство и трудолюбие“. „Приятелството не е едно нещо, а милион малки неща“.
       Учениците приемат училището като свой приятел  заради свободата да бъдат себе си и защото да си приятел, не означава просто да познаваш някого, а да си част от него. И както приятелите не могат дълго един без друг, така и учениците си пожелават по-скоро да се върнат при своя „видим-невидим приятел“.

Какво  още мислят осмокласниците за приятелството:
https://youtu.be/Y1xVMyOWPlQ