В края на месец януари Клуб "Активно учителство" проведе своята поредна обучителна среща на тема „Ефективни техники и методи за комуникация между учители и родители“. Старши преподавателите Облена Камбурова, Мина Чавдарова и Стоянка Рашкова представиха презентация  по този актуален въпрос, в която основните акценти могат да се обобщят в следния ред:
·        От позитивно партньорство с родителите зависи успехът на съвременното образование;
·        Комуникацията „учители-родители“ подпомага разбирането на нуждите и напредъка на децата;
·        Изграждането на партньорска комуникация с родителите надхвърля рамките на междуличностните взаимоотношения и става проявление на културата на общуване в училищната общност;
·        В комуникацията с родителите се проектират ценностите и нормите, определящи организационната култура на училището като институция.
         В хода на срещата се обсъдиха популярни форми на взаимодействие между учители и родители, а именно: родителски срещи, телефонни обаждания, лични срещи, водене/взимане на децата от училище, интернет-базирано общуване и други. Анализираха се положителните и негативните страни на всяка форма на комуникация и се разграничиха видовете профили на съвременния родител – типичният, отсъстващият, изискващият, незаинтересованият.
         Всеки профил бе разгледан по същество:
         Типичният родител – Тези родители не създават проблеми на учителя и не неглижират децата си. Това са родителите, които винаги се отзовават с готовност, когато бъдат поканени, макар да са търсени само при възникнал проблем. Типичните родители са безспорно най-многобройната група, с потенциално най-добронамерената и най- подкрепящата учителя позиция, чиято роля обаче често е сведена до мълчаливо мнозинство. В същото време те са онези, които са склонни да проявят разбиране и да подкрепят учителите.
         Изискващият родител – Изискващи родители има навсякъде, където има училища и те вероятно ще продължат да присъстват във всяка една образователна система. Нужно е да се прояви внимание и търпение към изискващия родител, но също така и да се постави ясно границата. За да не се приемат лично нещата, е добре да се позоваваме на нормативен източник – ЗПУО  или Правилника на училището. Крайно неприемливо е да се прехвърля раздразнението, което може да изпитаме към изискващия родител, върху неговото дете!
         Отсъстващият родител – Докато изискващите родители се срещат по-често в големите градове, в по-малките градчета и особено в селата има една особена категория от отсъстващи родители. Според изследване, публикувано от УНИЦЕФ, близо една четвърт от децата на възраст между 10 и 18 години имат поне по един родител, пребиваващ зад граница. Със сигурност фигурата на отсъстващия родител е феномен, играещ сериозна роля в българското образование. Учителят трябва да прояви разбиране към отсъстващите родители, защото в някои случаи отсъствието им е въпрос не толкова на личен избор, колкото на оцеляване на семейството. Затова е необходимо да се положат нужните усилия, за да се достигне до отсъстващия родител: глобализацията и интернет ни дават много възможности да общуваме, дори когато не се намираме в един град или една държава. Трябва да поддържаме контакт с близките, които са поели грижата за детето и първоначално чрез тях да обсъдим с родителя възможни канали за връзка.
         Във втората част на срещата се представиха предложения за съвместни инициативи и за участие на родителите в образователния процес, като напр. „Рицарски турнир“, „Събития  - „кукички“ и др.
         Учителите, които присъстваха на срещата, споделиха своя опит по темата.

 

Изготвили:
Валентина Иванова
Снежана Пометкова