Екип от ученици на СУ „Гео Милев” се включи в инициативата на дирекция „Образование и младежки дейности”- община Варна и общинската организация на СОСЗР - Варна, която е в рамките на Програма по родолюбие и военно-патриотично възпитание на учащата се младеж. Участваха представители от 11 „а”, 11 „б” и 12 „а” клас.
        Първият посетен обект е музейния комплекс „Христо Ботев” в гр. Калофер. Той е обявен за групов паметник на културата – историческо място с национално значение. В експозиционната зала са изложени единствените лични вещи на Ботев – джобен часовник и писалищни принадлежности.Тук е и макетът на парахода „Радецки” и знамето на Ботевата чета. В комплекса се възвишава и първия паметник на Ботев от 1930 г.
        В Карлово – градът на най-почитания герой от българската история е разположен националния музей „Васил Левски”. В малката едноетажна сграда се е родил Апостола – борецът за свобода, революционер и радетел за равноправие. С голям интерес учениците изслушаха беседата за Васил Левски – един от основните идеолози и организатори на борбите за национално освобождение от османско владичество през 19 век. Експозицията на музея е събирана повече от 65 години и съхранява вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници от Карлово и от други краища на страната. Тук се пазят почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство и др. Учениците научиха, че на 18 юли - рождената дата на Апостола, в родния му град се провежда народен събор „Ден на Васил Левски”, организиран от община Карлово, фондация „Васил Левски” и Националния музей „Васил Левски”. Днес музеят „Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в страната.
         Семинарът следва своя ход. От Карлово се озоваваме в Сопот. Богатият фонд, с който разполага къщата музей "Иван Вазов", припомня най-важните периоди от живота на писателя. Експозицията е впечетляваща, а беседата – много вълнуваща. В нея се отдели внимание за всички близки хора на поета и ролята им в неговия живот. В музея е припомнено и времето на престоя на Иван Вазов в Одеса,  като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман „Под игото". Поетът има големи заслуги и към българския туризъм. Далеч преди 1895 година, когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и редица други райски кътчета на Родината ни е посещавал и описвал той.  След едно пътуване в Швейцария поетът споделя: "Пътувал съм из Швейцария, гледал съм Алпите със сините им езера с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо в небесата. Чужда ми е тази природа, и аз съм чужденец ней. Дивил съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близо до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен, чувствам, че те са мои, наши български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, един въздух и едно слънце са ни сраснали... Всяка нейна красота ми е тъй скъпа, всяко нейно величие е по-велико от мен и ме прави да се гордея
         Шум от нападали листа  и залязващото слънце посрещна учениците и техните ръководители в Копривщица. Уют, топлина и спокойствие -  това е усещането за градът на Каравелов и Дебелянов, на Тодор Каблешков и Георги Бенковски. Град, родил писатели, поети, революционери, борци, национални герои, светли хора с още по-светли стремежи.  Хора, искащи и правещи промяна. Частица от делата и енергията  им още витае във въздуха и се притаява зад скърцащите греди на къщите. Там е, за да ни вдъхновява, да ни побутва, когато се оплитаме в собствените си грешки, да ни нашепва.
            Чуйте шепота…  млади хора, онзи шепот на светлите хора. Какво Ви казва той?

             И отговорът е:

             Да бъдем по-добри и да не забравяме своето героично минало!


Снежана Пометкова