В края на месец февруари учителите от ПО „Активно учителство“ дискутираха по темата „Социално-емоционална интелигентност в училище. Развитие на практически умения за емоционална интелигентност“.

        Срещата се откри с кратко въведение по темата за емоционалната интелигентност в училищната среда от ст. учителите Адриана Илиева и ст. учител Дияна Янева. Подчерта се, че в съвременната педагогика емоционалната компетентност вече не се разглежда като второстепенна тема, а като съществен фактор, който влияе върху учебния процес, поведението на учениците и качеството на взаимоотношенията в класната стая. Отбеляза се, че способността на учениците да разпознават и управляват своите емоции подпомага концентрацията, мотивацията и устойчивостта при учене. Същевременно социално-емоционалните умения имат значение и за училищния климат, тъй като начинът, по който се общува, по който се решават конфликти и се създава чувство за сигурност, е определящ за средата в училище.

       В началото на срещата се проведе кратко упражнение „Емоция от днешния ден“, при което участниците трябваше да назоват с една дума как се чувстват в момента. Целта на упражнението беше да се покаже, че назоваването на емоцията е първата стъпка към самосъзнанието и саморегулацията.

      Медиаторите коментираха, че в миналото интелигентността основно се е свързвала с когнитивните способности – логическо мислене, езикови и математически умения. С течение на времето обаче е станало ясно, че високият коефициент на интелигентност (IQ) не е достатъчен, за да обясни успешното функциониране на човека в социална среда. В хода на работата се представиха ключови моменти в развитието на концепцията като се отбеляза, че тя е популяризирана от Даниъл Голман, който подчертава значението на самосъзнанието, самоконтрола и социалните умения.

      След това ст. учител Янева формулира работната дефиниция на емоционалната интелигентност като способност да разпознаваме, разбираме и управляваме собствените и чуждите емоции по конструктивен начин.

      С особен интерес се изслуша и анализа на  основните пет компонента на социално-емоционалното учене:

Самосъзнание – способността да разпознаваме собствените си емоции и да разбираме как те влияят върху поведението ни.

Саморегулация – умението да управляваме импулси и силни емоции и да избираме подходящо поведение.

Емпатия – разбиране на чувствата и гледната точка на другия човек.

Социални умения – ефективна комуникация, сътрудничество и справяне с конфликти.

Отговорно вземане на решения – оценяване на последствията от собствените действия и избор на поведение, което е полезно както за индивида, така и за групата.

Подчерта се, че развитието на тези умения подпомага психичното благополучие на учениците и създава по-позитивна учебна среда. Особено място по време на дискусията се отдели на ролята на учителя като ключов фактор за развитието на емоционалната интелигентност в училище. Отбеляза се, че той не само предава знания, но и служи като модел за поведение. Начинът, по който реагира на трудни ситуации, конфликти или грешки, влияе силно върху учениците.

         Обучителите представиха няколко практики, които могат да се прилагат в класната стая:

• кратка пауза в началото на часа за успокояване и фокусиране;
• кратък „чек-ин“ въпрос към учениците за тяхното настроение;
• ясни правила и предвидимост в организацията на часа;
• насърчаване на диалог и емпатия между учениците.

      Изпълни се интерактивната задача „Какво стои зад това?“, която разглежда различни ученически реплики като „Не ми пука“, „Тъп предмет“, „Все тая“ или „Пак ли ще ме изпитвате?“. Участниците обсъдиха какви емоции могат да стоят зад подобни реакции – страх от провал, тревожност, ниска самооценка или чувство за безсилие. Проведе се упражнение „Учителят, когото помня“, при което присъстващите трябваше да си спомнят учител от своето детство, който им е оказал силно положително влияние. Обсъдиха се качествата, които правят един съвременен учител емоционално интелигентен – уважение към учениците, спокойствие в трудни ситуации, справедливост и подкрепящо отношение. 

      В края на срещата се направи извод, че емоционалната интелигентност не е фиксирана черта, а умение, което може да се развива чрез практика и осъзнато поведение. Малките ежедневни действия – пауза, внимателно изслушване, ясно поставяне на граници и емпатия – могат да имат значителен ефект върху атмосферата в класната стая и върху развитието на учениците.

Подготвил: Снежанка Пометкова - координатор на ПО „Активно учителство“